Това е книга, която винаги съм искал да напиша. Или по-скоро това е история, която винаги съм искал да разкажа. Е, успях да го направя на четиридесет и пет годишна възраст. Зреенето беше продължително и доста болезнено, но си беше зреене в чистия житейски смисъл на думата със всичките му подробности - полети последвани от крушения, въображаеми успехи и неуспехи, близки срещи от третия вид с щастието и много близки срещи от третия вид с нещастието.
    Така, че това е една много лична книга, която се пишеше сама в подсъзнанието ми в продължение на няколко години.
     Сега съзнавам, че всъщност съм написал старомодна книга. По страниците и ще се сблъскате с думички като "приятелство", "любов", "душа", "талант", "саможертва" и прочее архаизми. На всичкото отгоре там тези думички не само се изговарят, но се и "вършат". А, щях да забравя думичката "благородство". Точно така. Героите ми го притежават в промишлени количества и то не само положителните. Може би  този факт е достатъчен да причислим романа ми към фантастичния жанр. Редно е измислените герои да обитават измислен свят, по простата причина, че ако с тази си  душевност попаднат в нашето битие, то най-вероятно ще ги прати в близката психиатрия или пък ако въпросните персонажи са в достатъчна степен супермени, ще се заемат с кардиналната му промяна (на битието).
      И тъй, вместо да екстрадирам горките хорица в съвремието ни, аз реших да им измисля един приказен свят, в който те да си се чувстват като у дома си.
       Историята започва в едно затънтено селце някъде из северните гранични области на херцогство Серкангер (ударението е на последната сричка). Защо не "кралство" или "царство", а "херцогство"? Защото Серкангер е град-държава като Генуа, Венеция или Флоренция през Ренесанса и исках да вложа в измислицата си точно тази ренесансова атмосфера.

        Серкангер е град чудо, град приказка. Той е толкова невероятен, че занемяваш. По-скоро такава е моята идея за него. Друг е въпросът доколко съм успял да го опиша така в книгата. Наричат го Градът на седемте моста и някаква обща представа за него можете да добиете от тези пейзажи:
   

  Здравейте!
  Имам удоволствието до Ви представя моят роман за деца "Предания за Серкангер. Астрохолис".  Това е книга първа от трилогията "Предания за Серкангер". В момента работя над книга втора  - " Железните галеони", която ще излезе през 2014 г.
  Създадох този блог окуражен от обстоятелството, че ромънът видя бял свят благодарение на Министерството на Културата чрез програма "Помощ за книгата" и се прие много добре от читателите.
  Да, ромънът е за деца, но за моя голяма радост се оказа, че възрастните също се чувстват привлечени от необкновената история разиграваща се по страниците му.
  Най-общо казано и с голяма доза условност поставям книгата си в графата фентъзи, като съзнавам, че това понятие нито изчерпва, нито покрива напълно типа повествование. Мога да кажа и, че е приказка с елементи на фентъзи, но ще сгреша отново, така че ще се откажа от опитите за жанрово определяне и ще насоча вниманието Ви към по-конкретни неща. Ако се изкушите да ратворите страниците на тази книга, ще Ви се наложи да живеете макар и за кратко в един специфичен, естествено въображаем, но и много личен мой свят, различаващ се твърде много от класическия свят на моя учител и възпитател Толкин, както и от множеството книжни и кино светове създадени от майсторите на жанра.